Човешката храносмилателна система е едно сложно и мистериозно царство, съставено от множество компоненти, намиращи се в постоянна динамика. Поради тази комплексност често се натъкваме на объркващи проблеми, които могат да нарушат хармонията на нашия вътрешен свят – газове, рефлукс и киселини са част от тях. Дали по време на хранене, малко след това или няколко часа по-късно, всеки един от тези три вида здравословни нарушения може да наруши перфектната хармония, в която обикновено работи гастроинтестиналната система.

Представете си симфония, в която всеки инструмент играе решаваща роля в създаването на хармония. По подобен начин нашата храносмилателна система организира симфония от процеси, превръщайки храната, която консумираме, в енергия, която захранва всяко едно наше действие, дори и бездействие. Да, тялото консумира енергия и в състояние на покой, това се нарича базов метаболизъм.

Въпреки това, както всеки шедьовър, храносмилателната хармония може да бъде нарушена. В тази симфония на червата, газовете, рефлуксът и киселините заемат централно място, изискват вниманието ни и ни подтикват да търсим решения за по-хармонична “песен”.

Днешната статия е посветена на тези често срещани нарушения, какво ги предизвиква и как може да ги изпратите надалеч от своя храносмилателен тракт.

Защо храносмилателната система се “разстройва”

Храносмилателната система при хората е сложен и деликатно балансиран механизъм, включващ различни органи, ензими и процеси. Обстоятелствата, водещи до проблеми като газове, рефлукс и други реакции, могат да възникнат от комбинация от фактори:

• Диетични навици: Нездравословните хранителни навици, като консумация на прекомерни количества мазни или пикантни храни, преяждане или прекалено бързо хранене, могат да натоварят храносмилателната система и да допринесат за метеоризъм.
• Висок прием на фибри: Докато фибрите са от съществено значение за здравето на храносмилането, внезапното увеличаване на приема на фибри, особено за хора, които не са свикнали с тях, може да доведе до газове и подуване на корема.
• Липса на диетични фибри: От друга страна, диета с ниско съдържание на фибри може да допринесе за запек и бавно храносмилане, което потенциално води до газове и дискомфорт.
• Хранителна чувствителност и непоносимост: Някои хора може да имат чувствителност или непоносимост към определени храни, като лактоза или глутен, предизвиквайки храносмилателни реакции.
• Дисбиоза в чревната микробиота: Дисбалансът в състава на чревните бактерии (микробиота) може да повлияе на храносмилането и да доведе до различни храносмилателни проблеми.
• Стомашно-чревни нарушения: Състояния като синдром на раздразнените черва (IBS), възпалително заболяване на червата (IBD) или гастроезофагеална рефлуксна болест могат да нарушат нормалното функциониране на храносмилателната система.
• Стрес и безпокойство: Емоционалните фактори, включително стрес и безпокойство, могат да повлияят на храносмилането. Връзката черва-мозък играе решаваща роля за здравето на храносмилането.
• Медикаменти: Някои лекарства, включително някои антибиотици, болкоуспокояващи и лекарства, които влияят върху производството на стомашна киселина, могат да повлияят на храносмилателната система.

Ензимите като важен компонент на доброто храносмилане

Ензимите играят решаваща роля в храносмилането, като улесняват разграждането на сложни хранителни молекули в по-прости форми, които могат да бъдат лесно усвоени от тялото. Най-важните видове ензими за храносмилането включват:

• Амилази: Тези ензими разграждат въглехидратите до по-прости захари. Амилазите се произвеждат в слюнката (слюнчена амилаза) и от панкреаса (панкреатична амилаза), за да инициират смилането на нишестетата.
• Протеази: Отговорни за храносмилането на протеини, протеазите разграждат сложни протеинови молекули до аминокиселини. Пепсинът, произвеждан в стомаха, и различни протеази от панкреаса са примери за ензими в тази категория.
• Липази: Липазите разграждат мазнините (липидите) до мастни киселини и глицерол. Те се произвеждат в панкреаса и играят решаваща роля в усвояването на хранителните мазнини.
• Лактаза: Този ензим е отговорен за разграждането на лактозата, захарта, намираща се в млякото и млечните продукти. Лактазата се произвежда в тънките черва и нейният дефицит може да доведе до непоносимост към лактоза.
• Целулази: Докато хората не произвеждат целулази, някои бактерии в червата притежават тези ензими. Целулазите разграждат целулозата, сложен въглехидрат, открит в стените на растителните клетки, до по-прости захари.
• Пептидази: Тези ензими допълнително разграждат пептидите (по-малки вериги от аминокиселини) до отделни аминокиселини, подпомагайки окончателното смилане на протеините. В тънките черва се намират различни пептидази. 
• Малтаза, захароза и лактаза: Тези ензими специално се насочват и разграждат определени видове захари – съответно малтоза, захароза и лактоза – до по-прости захари, които могат да се абсорбират.

Газове (метеоризъм): причини и отключващи храни

Метеоризмът, характеризиращ се с излишък на газове в храносмилателната система, може да бъде повлиян от различни храни, които са склонни към ферментация или допринасят за производството на газове. Въпреки че индивидуалните реакции към тези храни могат да варират, обикновено виновниците са:

• Фасул и бобови растения: Известни с високото си съдържание на фибри и сложни въглехидрати, фасулът и бобовите растения могат да причинят образуване на газове по време на храносмилането.
• Кръстоцветни зеленчуци: зеленчуци като броколи, зеле, карфиол и брюкселско зеле съдържат захари и фибри, които могат да допринесат за образуването на газове.
• Газирани напитки: газираните напитки създават допълнителни газове в храносмилателната система, което води до повишено оригване и метеоризъм.
• Млечни продукти: непоносимостта към лактоза може да доведе до образуване на газове, особено при консумация на млечни продукти като прясно мляко, сирене и кисело мляко.
• Храни с високо съдържание на фибри: Докато фибрите са от съществено значение за здравето на храносмилането, внезапното увеличаване на приема на фибри, особено от източници като пълнозърнести храни и някои плодове, може да доведе до повишено образуване на газове.
• Изкуствени подсладители: Някои заместители на захарта, като сорбитол и манитол, не се абсорбират напълно от храносмилателната система и могат да ферментират, причинявайки газове.
• Мазни храни: Храните с високо съдържание на мазнини могат да забавят изпразването на стомаха, което води до ферментация на несмляна храна в дебелото черво и повишено производство на газове.
• Преработени храни: Храните с високо съдържание на консерванти и добавки, които често се срещат в преработени или пакетирани продукти, могат да нарушат естествения баланс на чревните бактерии, допринасяйки за образуването на газове.
• Някои плодове: Ябълките, крушите и костилковите плодове съдържат естествени захари и фибри, които могат да доведат до газове при някои хора.

Рефлукс: причини и отключващи храни

Рефлуксът, характеризиращ се с обратен поток на стомашна киселина в хранопровода, може да бъде повлиян от различни храни, които могат да отпуснат долния езофагеален сфинктер (LES) или да увеличат производството на стомашна киселина. Въпреки че задействащите фактори могат да варират при отделните хора, обичайните храни, свързани с рефлукс, включват:

• Цитрусови плодове: Портокалите, грейпфрутите, лимоните и другите цитрусови плодове са киселинни и могат да допринесат за увеличаване на симптомите на киселинен рефлукс.
• Домати и продукти на базата на домати: Доматите са естествено киселинни и продукти като доматен сос или кетчуп могат да предизвикат рефлукс.
• Пикантни храни: чушките, лютите сосове и пикантните ястия могат да раздразнят хранопровода и потенциално да изострят симптомите на рефлукс.
• Шоколад: Шоколадът съдържа вещества, които могат да отпуснат LES, позволявайки на стомашната киселина да се върне обратно в хранопровода.
• Кафе и кофеинови напитки: Кофеинът може да отпусне LES и да стимулира производството на киселина, правейки кафето, чая и някои газирани напитки причини за рефлукс.
• Мазни и пържени храни: Ястията с високо съдържание на мазнини могат да забавят изпразването на стомаха, което води до повишен натиск върху LES и по-голяма вероятност от рефлукс.
• Лук и чесън: Тези ароматни зеленчуци могат да причинят отпускане на LES и могат да допринесат за симптоми на рефлукс при някои индивиди.
• Газирани напитки: газираните напитки могат да увеличат налягането в стомаха, което потенциално води до рефлукс.
• Алкохол: Прекомерната консумация на алкохол може да отпусне LES и да увеличи производството на стомашна киселина, което го прави потенциален причинител на рефлукс.

Киселини и киселинен рефлукс: причини и отключващи храни

Стомашно-чревните киселини се отнасят до киселините, произведени в храносмилателната система, особено в стомаха, за подпомагане на разграждането на храната. Основната стомашна киселина е солната киселина (HCl), която играе решаваща роля в смилането на протеините и цялостния храносмилателен процес.

Някои храни и диетични фактори могат или да стимулират, или да повлияят на производството на стомашно-чревни киселини. Храните, за които е известно, че причиняват увеличаване на производството на стомашна киселина или могат да допринесат за киселинен рефлукс, включват:

• Пикантни храни: Пикантни и люти храни, като лют червен пипер, могат да раздразнят стомашната лигавица и да предизвикат производството на стомашна киселина.
• Цитрусови плодове: Цитрусовите плодове като портокали, лимони, грейпфрути и техните сокове са киселинни и могат да стимулират производството на стомашна киселина. 
• Продукти на основата на домати: Доматите и продуктите на базата на домати, включително сосове и кетчуп, са киселинни и могат да допринесат за киселинен рефлукс.
• Кофеинови напитки: Кафето, чаят и други кофеинови напитки могат да стимулират производството на стомашна киселина, а от тук и появата на киселини.
• Мента: Мента и храни с вкус на мента могат да отпуснат LES, допринасяйки за киселинен рефлукс.
• Мазни и пържени храни: Ястията с високо съдържание на мазнини могат да забавят изпразването на стомаха и да увеличат производството на стомашна киселина.
• Газирани напитки: Содата и другите газирани напитки могат да увеличат налягането в стомаха, което води до киселинен рефлукс.

Бета Пепсин за оптимално храносмилане

Beta Pepsin на Herbamedica е хранителна добавка, която съдържа солна киселина (HCl) и пепсин, които естествено се произвеждат в стомаха.

Бета пепсинът е комбинация от два компонента: солна киселина (HCl) и пепсин. HCl е силна киселина, която помага за разграждането на храната в стомаха, докато пепсинът е ензим, който разгражда протеините.

Пепсинът се активира от солната киселина (HCl), която също се произвежда от стомаха. HCl създава кисела среда в стомаха, която е необходима за правилното функциониране на пепсина.

Пепсинът играе изключително важна роля в храносмилането. Без пепсин не бихме могли да разграждаме протеините, които са от съществено значение за изграждането и възстановяването на тъканите. Пепсинът също така помага за защита на стомашната лигавица от увреждане чрез разграждане на протеини, които иначе биха могли да раздразнят лигавицата.

С напредване на възрастта нашето производство на пепсин намалява. Това може да доведе до проблеми с храносмилането, като бавно и затруднено храносмилане и киселини. Някои хора също могат да развият дефицит на пепсин поради определени медицински състояния, като атрофичен гастрит или кистозна фиброза.

В тези случаи хората могат да се възползват от приема на добавки, съдържащи пепсин и солна киселина. Добавките с пепсин могат да помогнат за подобряване на храносмилането и увеличаване на усвояването на хранителни вещества, а наличието на HCl осигурява необходимите условия за оптимална работа на ензима. Съветваме ви да се допитате до Вашия лекар, преди да вземете каквито и да било добавки, тъй като те могат да взаимодействат с други лекарства, които приемате.

Използвани източници

Heda R, Toro F, Tombazzi CR. Physiology, Pepsin. [Updated 2023 May 1]. In: StatPearls [Internet]. Treasure Island (FL): StatPearls Publishing; 2023 Jan-. Available from: https://www.ncbi.nlm.nih.gov/books/NBK537005/ 

 Kines, K., & Krupczak, T. (2016). Nutritional Interventions for Gastroesophageal Reflux, Irritable Bowel Syndrome, and Hypochlorhydria: A Case Report. Integrative medicine (Encinitas, Calif.), 15(4), 49–53.