През последните години все повече чуваме за глутенова непоносимост. В някои от големите американски градове като Ню Йорк, например, дори отвориха ресторанти, в които се предлагат само ястия без глутен. На пазара бяха пуснати и експресни тестове, с които потребителите да проверяват храните за глутен. Засега, обаче, те са твърде скъпи, за да може всеки да си ги позволи.  Причината за повишаването на вниманието към глутеновата непоносимост е фактът, че заболяването през последните години започва да засяга не малко хора, а при някои свои разновидности може да доведе и до фатален край. Смята се, че 99 % от хората, които имат непоносимост към глутен или цьолиакия, не се диагностицират.

Непоносимостта към глутен може да се отключи в най-ранна възраст. Тук е важно да отбележим, че много често глутеновата непоносимост се бърка с т.нар. цьолиакиа. Между двете заболявания има съществена разлика. Това, по което си приличат, е, че и двете са свързани с реакция на организма към пшеницата, в която се съдържа глутен – протеин, който се съдържа също така в ръжта, ечемика и овеса. Глутенът е съставен от белтъците глиадин и глутенин, които съществуват свързани с нишесте в ендосперма на някои житни и зърнени култури. При цьолиакиата, известна още като глутенова ентеропатия, се установява т.нар. субтотална атрофия на тънкочревните клетки, в резултат на което се нарушава смилането на храните, особено на мазнините. Това заболяване е автоимунно и се характеризира най-често с тежко стомашно разстройство и силно редуциране на теглото. То е генетично предопределено. Ако в семейството ви има член с непоносимост към глутена обаче, това  не означава категорично, че и вие ще развиете заболяването. За разлика от цьолиакиата, която е заболяване за цял живот и изисква спазване на безглутенова диета, глутеновата непоносимост се изразява с не-алергична негативна реакция при храненето с пшеница. Като реакция имунната система изработва антитела IgG (понякога и IgE), a в някои случаи и вещества, предизвикващи възпаление. Симптомите на заболяването могат да се прояват от часове след приема на храната до няколко дни. Това я прави трудна за диагностициране, но не и невъзможна. В наши дни чрез тест можете да установите дали имате непоносимост към глутена.

Ако се чудите дали вие или детето ви не страдате от глутенова непоносимост, обърнете внимание на следните симптоми на заболяването. При децата са характерни диария, твърде бавно наддаване на тегло, уголемяване на коремчето, отоци, раздразнителност, електролитни нарушения в белтъчния метаболизъм и др. При възрастните заболяването се проявява с общо влошаване на здравословното състояние, постоянно чувство на умора, затруднено концентриране, чести и необясними промени в настроението, редовна поява на афти и херпеси, дерматит, диария, анемия, мускулни заболявания, електролитни нарушения, чести проблеми със зъбите, подуване на корема и дори стерилитет.

Характерна особеност при хората с непоносимост към глутена е, че при спазване на подходяща диета здравословното им състояние се подобрява. Спазването на безглутенова диета е препоръчително, а при цьолиакията е за цял живот. Пациентите трябва да изключат задължително от менюто си бялото и пълнозърнестото брашно, пшеницата и булгура, а също така грис, кус-кус, макарони и спагети, произведени от пшеница, овес, ечемик и ръж. Забранени са и продуктите, които стимулират стомашните сокове – кафе и силни подправки – например черен пипер. Трябва да се избягват плодове, които могат да предизвикат разстройство – круши, пъпеши, череши, сини сливи. От менюто се изключват още фасул, леща, грах, туршия, орехи, бадеми, фъстъци, кетчуп, соев сос, бульон на кубчета, горчица, бира и др.  Сред позволените храни са царевицата, соята, прясното и киселото млека, ориза, елдата, пилешкото и телешкото меса, рибата. Препоръчително е всички храни да са богати на витамини и минерали, тъй като нарушената абсорбция не позволява тяхното пълноценно усвояване. За болните от цьолиакия е важно и да възстановят дефицита на витамини от групата В и цинк. За целта е необходимо да бъдат приемани редовно и в обилно количество храни с растителен произход.