ЗА ИНФОРМАЦИЯ И БЪРЗИ ПОРЪЧКИ, МОЛЯ ОБАДЕТЕ СЕ НА  0887 771 505

Хепатопротективна роля и приложение в клиничната практика на S-aдинозил L- метионин

liver-770x522

Д-р Н. Идриз, д-р М. Кадиш, д-р Ст. Николов- Клиника по Вътрешни болести хепатогастроентерология, УМБАЛ ” Софиямед”.

Черният дроб е основният орган, осъществяващ метаболизма на хранителните вещества и ксенобиотиците, участващ в екскрецията на крайните обменни продукти.

Ксенобиотиците, преминават през биотрансформация с образуване на полярни метаболити и конюгация, и хидрофилни метаболити за екскреция. Така се осъществява дезинтоксикацията в черния дроб.

Eндогенните вещества и ксенобиотиците (токсини, лекарства, алкохол, вируси), обаче, могат да доведат до чернодробно увреждане, следствие образуване на химично реактивни съединения.

Черният дроб има потенциал за регенериране и възстановяване на функциите си, но в клиничната практика при увреждането му, често се включват хепатопротектори. Те са разнородна група лекарства и хранителни добавки на основата на растителни извлеци, аминокиселини, жлъчни киселини, есенциални фосфолипиди и витамини. Фармацевтичната индустрия не спира да търси най-добрия хепатопротектор, като до момента липсват големи рандомизирани проучвания за ефекта на някой от тях.

Един от най-често използваните при токсично чернодробно увреждане хепатопротектор е S-adenosil-L-methionin (SAMе), като у нас препарати на основата му са SAM-e Real и Transmetil.

SAMe

SAMe

S-adenosil-L-methionin (SAMе)-нормално се синтезира в цитозола на всички клетки от метионин+АТФ, катализирано от метионинаденозил трансферазата. Следва превръщане на SAMе в S-Adenosil-Homocystein, който инхибира трансметилирането и се разгражда до аденозин и хомоцистеин. Хомоцистеинът в черния дроб се метаболизира по три пътя: единият до цистеин, другите два до метионин. Цистеинът е субстрат за синтез на мощния антиоксидант глутатион, който прихваща свободните радикали и токсични интермедиерни метаболити. Цистеинът е и източник на неорганични сулфати за сулфатна детоксикация на ксенобиотици и ендогенни токсини. Метионинът е донор на метилни групи за синтез на фосфатидилхолин, подържащ клетъчния пермеабилитет, той е прекурсор на аминопропилови групи за полиаминова биосинтеза, участва в обмяна и регулиране на нуклеиновите киселини.

SAM-e Real и Transmetil се използват при алкохолна чернодробна болест, при интрахепатална холестаза следствие на хепатоцелуларно увреждане от медикаменти (антибиотици, анаболни препарати, контрацептиви), от вируси, токсини, при парентерално хранене. Има съобщение, че SAMе би могъл да допълва антивирусното лечение при НСV, като повишава експресията на ISG-Интерферон стимулиран ген в периферните мононуклеари.

Действие на екзогенния SAMе при алкохолно чернодробно увреждане.

При алкохолна злоупотреба се индуцира СYР2E1 с образуване на токсични метаболити от ксенобиотиците и на свободни радикали, а от друга страна се инхибира синтеза на антиоксидантите глутатион и мембранния токоферол. Редуцираният глутатион (GSH ) е селективно изчерпан в митохондриите, следствие промени във физико-химичните свойства на вътрешната митохондриална мембрана и дезактивиране на преносителя на GSH от цитозола в митохондриалната матрица. Дефицитът на защитни системи, образуването на свободни радикали и ацеталдехидът, водят до липидна пероксидация и ензимно инактивиране. При алкохолно увреждане, промените в мембранните са свързани с повишаване на флуидитета им и с намаляване на фосфотидилхолина следствие инактивиране на метилтрансферазата. Възпалителният процес при алкохолния хепатит е резултат от ендотоксинемията, стимулираща продукцията на TNF и от нарушения баланс между проинфламаторите (TNF) и антиинфламаторите (IL-10) следствие на намален адеметионин.

Екзогенният SAMе, повлиява образуването на глутатион, като физиологичен прекурсор на тиоли и серни съединения. Изследван е ефектът от прилагането му върху съдържанието на глутатион в черния дроб при 4 групи пациенти: 9 пациента с алкохолно чернодробно заболяване, 7 с неалкохолно чернодробно заболяване, като тези две групи са лекувани 6 месеца с 1200 mg/дн SAMе. Третата група са 8 плацебо лекувани с алкохолно чернодробно заболяване, а четвъртата-15 здрави като контролна група. Количественият анализ на глутатиона е извършен, чрез високоефективна течна хроматография на проби от чернодробна биопсия преди и след лечението. При всички пациенти преди терапията нивото на чернодробния глутатион било понижено, а след лечението е отчетено значително повишение, в сравнение с това при нелекуваните.

SAMе повлиява микровискозитета на митохондриалната мембрана, както и метилирането на фосфатидилетаноламина до фосфатидилхолин (установено при инкубация на човешка хепатомна клетъчна линия HepG2 с SAMе). Експериментално доказано е, че SAMе намалява ендотоксин-индуцираното образуване от моноцитите на TNF и повишава IL-10.

В проучване на Loguercio et all се измерват концентрациите на глутатион и цистеин в еритроцитите на пациенти с хронична алкохолна злоупотреба – включени са 40 души, 20 от които с цироза. При всички е установено ниско ниво на глутатион и високо на цистеин. Приложен е парентерално SAMе за 15 дни 2 g/дн в 0,15% 250мл NaCl. Повлиявайки метаболизма на сулфхидрилните съединения в еритроцитите, SAMe коригира тиоловите промени.

Хроничното чернодробно заболяване, се усложнява допълнително от натрупване на холестерол в черния дроб и в екстрахепаталните мембрани. В студията на Rafique et all са участвали група от 13 пациента с иктер (6 с алкохолна цироза, 2 с криптогенна цироза, 3 с ПБЦ, 2 с лекарствено индуцирана ИХХ) и контрола на 11 пациента с иктер. Първата група е получавала пер ос SAMе за 2 седмици. При 10 от лекуваните пациенти (срещу 4 от нелекуваните) е отчетено намаление на моларното съотношение еритроцитен холестерол: фосфолипид. SAMе не действа директно върху еритроцитите, а подобрява липопротеиновата им среда и възстановява потиснатата активност на ацетилхолинестеразата в еритроцитната мембрана.

Има и няколко клинични проучвания при пациенти с интрахепатална холестаза, включително бременни и индуцирана от естроген- съдържащи препарати. При прилагане на SAMе за 2 седмици и.в. 800 mg/дн или пер ос 1600 mg/дн, се установява подобряване на сърбежа, на стойностите на билирубин и АФ в сравнение с плацебо. Това се свързва с фосфолипидното метилиране и възстановяването на флуидността на мембраните и K-Na-ATP-азна активност, както и с детоксичния ефект на транссулфурирането под действие на SAMе.

Екзогенният SAMе (SAM-e Real или Transmetil) не трябва да се прилага, като профилактично средство на фона на алкохолна злоупотреба или неправомерна употреба на лекарствени препарати. Хепатопротекторите не повлияват причината за болестта, а подпомагат възстановяването чрез въздействие върху биохимичните процеси в чернодробната клетка, стабилизиране на мембраните, антиоксидантен, холеретичен или имуномодулиращ ефект.

Библиография

  1. Center SA et al: Liver glutathione concentrations in dogs and cats with naturally occurring liver disease 63:1187-1197, 2002.
  2. Webb CB et al: S-adenosylmethionine (SAMe) in a feline acetaminophen model of oxidative injury. J Fel Med Surg 5:69-75, 2003.
  3. Anstee Q., Day C. S-adenosylmethionine (SAMe) therapy in liver disease: A review of current evidence and clinical utility. Journal of Hepatology Volume 57, Issue 5, Pages 1097-1109 .
  4. Cederbaum А. Hepatoprotective effects of S -adenosyl-L-methionine against alcohol- and cytochrome P450 2E1-induced liver injury. World J Gastroenterol 2010; 16(11): 1366-13763. Lu S., Tsukamoto H., Mato J. Role of abnormal methionine metabolism in alcoholic liver injury. Alcohol. 2002;27(3):155-162.
  5. Lu S., Mato J. Role of methionine adenosyltransferase and S-adenosylmethionine in alcohol-associated liver cancer. Alcohol. 2005;35(3):227-234.
  6. McClain CJ, Hill DB, Song Z, Chawla R, Watson WH, Chen T, Barve S. Alcohol. 2002 Jul;27(3)
  7. Fernandez-Checa JC, Colell A, Mari M, García-Ruiz C. Alcohol. 2002 Jul; 27(3): 179-83
  8. Loguercio C1, Nardi G, Argenzio F, Aurilio C, Petrone E, Grella A, Del Vecchio Blanco C, Coltorti M.. Alcohol. 1994 Sep; 29(5): 597-604.
  9. Vendemiale G1, Altomare E, Trizio T, Le Grazie C, Di Padova C, Salerno MT, Carrieri V, Albano O. Scand J Gastroenterol. 1989 Maj; 24(4): 407-15.
  10. Almasio P, Bortolini M, Pagliaro L, Coltorti M. Drugs. 1990;40 Suppl 3:111-23. Review.
  11. Rafique S1, Guardascione M, Osman E, Burroughs AK, Owen JS. Clin Sci (Lond) 1992 Sep; 83(3):353-6.
  12. Visioli F, Colombo C, Monti S, Giulidori P, Galli C.Pharmacol Res. 1998 Mar;37(3):203-6.

0 Коментара

Напиши коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*