ЗА ИНФОРМАЦИЯ И БЪРЗИ ПОРЪЧКИ, МОЛЯ ОБАДЕТЕ СЕ НА 0884 64 43 46

Храносмилателни и протеолитични ензими - защо са важни и как действат

Няма нищо по-добро от това да се насладиш на вкусно ястие, когато си гладен. Няма значение дали е празник или просто се радвате на апетитна вечеря след тежък ден - винаги е приятно да се насладите на вкусна храна. За съжаление обаче, храната, която обичаме понякога може да ни причини редица неприятни усещания - подуване, газове, тежест и дискомфорт. „Виновна“ обаче не е храната сама по себе си, а ензимите, които би трябвало да помогнат на тялото да я преработи. Недостатъчни или изцяло липсващи, храносмилателните ензими са абсолютно необходими за разграждане и усвояване на приетата храна. Гастроинтестиналните прояви като подуване на корема и метеоризъм може да са провокирани именно поради липсата на достатъчно храносмилателни ензими. 

Храносмилателни ензими

Това са вещества, секретирани от слюнчените жлези и клетките, покриващи стомаха, панкреаса и тънките черва. Тяхното предназначение е да подпомогнат храносмилането по естествен начин, а също така и абсорбирането на нутриенти. Храносмилателните ензими се освобождават както при помирисване на храна, така и по време на самия храносмилателен процес. Някои храни съдържат естествени храносмилателни ензими, които допринасят за разграждането на определени специфични хранителни вещества.

Недостигът на храносмилателни ензими се свързва с редица здравословни проблеми.

Панкреасът е основният орган, отговорен за производството и освобождаването на амилаза, протеаза и липаза. При преминаването на храната през храносмилателния тракт, се отделят важни ензими, които стимулират ефективното разграждане на въглехидратите, протеините и мазнините. По този начин тялото ги подготвя за успешно преработване и усвояване.

Важни видове храносмилателни ензими

Основната функция на амилазите например е да хидролизират гликозидните връзки в молекулите на нишестето, превръщайки сложните въглехидрати в прости захари. Има три основни класа амилазни ензими: α, β и γ амилаза, като всяка действа върху различни части на въглехидратната молекула. Една от основните причини, поради които е важно храната да се дъвче добре е, че амилаза се отделя още в устната кухина - от слюнчените жлези.

Протеазите са друг важен вид ензими за ефективното усвояване на приетата храна. Каталитичната функция на тази група ензими е да хидролизира пептидни връзки на протеини. Те се наричат още протеолитични ензими или протеинази. За тях сме отделили повече информация във втората половина на статията.

Докато амилазите и протеазите вършат отлична работа по разграждането на въглехидратите и протеините, тялото се нуждае и от друг вид ензим за разграждането на мазнините - липаза. Тя се произвежда основно от стомаха и панкреаса и е необходима за разграждането на мазнините до по-малките им съставни компоненти - мастните киселини.

Критерии за избор на храносмилателни ензими

Активни съставки

Много специализирани хранителни добавки съдържат определен тип ензими, които да заместят и изпълнят функциите на естествено секретираните от организма ензими, в случаите, когато тялото не може да ги произведе в достатъчни количества. Ако млечните продукти са проблемни за усвояване, тогава вашето решение се крие в добавка, съдържаща лактаза. Такъв продукт е ЛактоКонтрол. Лактазата е храносмилателен ензим, участващ в разграждането на лактозата - естествена захар, съдържаща се в млякото и млечни продукти. Лактазата спомага за разграждане на лактозата на по-малки молекули, а впоследствие и за усвояването им.

Употреба

Храносмилателните ензими се приемат най-често при стомашно-чревни проблеми като: газове, подуване, къркорене на червата, тежест след хранене, затруднено храносмилане, IBS, цьолиакия, улцерозен колит и други. В зависимост от конкретните здравословни проблеми, трябва да изберете формула с храносмилателни ензими, която отговаря на вашите специфични нужди. 

Въпреки че добавките с храносмилателни ензими обикновено се приемат за подобряване на храносмилането, когато се вземат между храненията (на гладно), те имат потенциал да стимулират имунната система, да редуцират възпалителните процеси, да подобрят здравето на черния дроб, да повлияят благоприятно артрит и други ставни заболявания.

Протеолитични ензими

Трите основни протеолитични ензима, произвеждани по естествен път в храносмилателната система, са пепсин, трипсин и химотрипсин. Tялото ги произвежда, за да помогне за разграждането на протеини като месо, яйца и риба на по-малки фрагменти, наречени аминокиселини. След това те могат да бъдат правилно преработени и усвоени. Някои животни, растения, гъбички и бактерии също произвеждат протеолитични ензими, като най-добре познатите сред тях са: бромелаин, папаин, серапептаза, трипсин, фицин и други.

Основна задача на протеолитичните ензими е да разграждат протеините до пептиди или аминокиселини, които да се използват или като източник на енергия, или като градивни елементи за ресинтеза на протеини. Освен това, протеолитичните ензими улесняват клетъчната миграция във връзка с възстановяване на рани, овулация, имплантиране на оплодена яйцеклетка, ембрионална морфогенеза и много други.

Друга важна функция на протеазите е ролята им на регулатори в процеси като възпаление, имунен отговор срещу инфекции и съсирване на кръвта. Повечето протеолитични ензими са силно специфични за техните субстрати. 

Обикновено се разграничават четири различни групи протеолитични ензими, наречени на аминокиселинния остатък на активното място, отговорен за каталитичната активност: аспарагиновите протеази (пепсин), цистеиновите протеази (катепсин В и катепсин Н), сериновите протеази (трипсин, тромбин и плазмин) и металопротеази (колагенази и желатинази).

На следващо място ще предоставим малко повече информация за някои от най-важните протеолитични ензими и техните функции:

  • Пепсин: Секретира се от стомаха, за да разгради протеините до пептиди или по-малки групи аминокиселини, които се абсорбират или разграждат допълнително в тънките черва;
  • Трипсин: Образува се, когато ензим, секретиран от панкреаса, се активира от ензим в тънките черва. След това трипсинът активира допълнителни панкреатични ензими, като карбоксипептидаза и химотрипсин, за да подпомогне разграждането на пептидите;
  • Химотрипсин: Този ензим разгражда пептидите до свободни аминокиселини, които могат да се абсорбират през чревната лигавица;
  • Бромелаин: Среща се естествено в ананаса и представлява много мощен противовъзпалителен ензим. Той може да помогне за намаляване на болките от остеоартрит, възстановяване след операции, ефективен е в терапията на кардиоваскуларни заболявания и други;
  • Серапептаза: този ензим е от полза за облекчаване на болката, възпалението и отоците; неговите ефекти върху здравето на сърцето също се изследват активно.

Протеолитичните ензими имат висока търговска стойност, тъй като се търсят от хранителната, млечната, перилната промишленост. Протеолитичните ензими също се явяват терапевтични средства и са одобрени в няколко терапии, базирани на протеаза. 

Понякога храната може да не се усвоява напълно, когато преминава през храносмилателния тракт. Когато страдате периодично от газове, подуване на корема или нарушено храносмилане, допълнителният прием на храносмилателни ензими може да бъде добро решение. Всеки от тях ще изпълни функциите си, за да ви помогне да се наслаждавате на вкусната храна без негативни последици за стомаха или храносмилането.

Нашето предложение за формули, осигуряващи ензими:

КорЕнзим – широкоспектърна храносмилателна ензимна формула, съдържаща амилаза, протеазна смес, липаза, лактаза, целулаза, бромелаин, папаин и други;

ПепЕнзим – осигурява серапептаза, който е важен ензим за противовъзпалителния отговор на организма;

МегаЕнзим – пълен спектър храносмилателни ензими, подходящ при болест на Крон, дивертикулит, синдром на пропускливите черва и рефлукс.

Използвани ресурси

  1. Sundarram A, Murthy TPK. α-Amylase Production and Applications: A Review. Journal of Applied & Environmental Microbiology. 2014;2(4):166-75.
  2. Mackie DA, Pangborn RM. Mastication and its influence on human salivary flow and alpha-amylase secretion. Physiol Behav.. 1990. 47(3), 593-5.
  3. Rawlings N.D., Tolle D.P., Barrett A.J. Evolutionary families of peptidase inhibitors. Biochem. J. 2004; 378:705–716.
  4. Rawlings N.D., Barrett A.J., Bateman A. Using the MEROPS Database for Proteolytic Enzymes and Their Inhibitors and Substrates. Curr. Protoc. Bioinformatics. 2014; 48:1.25.1–33.

Свързани продукти

ТЪРСИ В БЛОГА

КАТЕГОРИИ