В качеството си на основен регулатор на обмяната на веществата, инсулинът е с основна роля в представлението, наречено цялостно усвояване на глюкозата и превръщането ѝ в гликоген. При инсулинова резистентност клетките не искат да използват глюкозата и механизмът за контрол нивата на захарта не може да проработи.

Знаем ли как точно функционира този процес, как и защо се стига до инсулинова резистентност? Темата е обширна и важна за всеки човек, независимо от здравословното му състояние и хранителен режим.

Доброто разбиране на понятието инсулинова резистентност и осъществяването на контролирани действия спрямо хормона могат да предотвратят натрупването на мазнини и затруднения в работата на различни органи и системи.

Същност на понятието инсулинова резистентност

Инсулинът представлява пептиден хормон, който се секретира от задстомашната жлеза (панкреас) под действието на повишена концентрация на глюкоза и аминокиселини в кръвта. Бета клетките на панкреаса разбират кога тази концентрация е по-висока и освобождават инсулин в кръвния поток. Какво става след това?

При инсулинова резистентност глюкозата се задържа в кръвта вместо да се абсорбира вследствие на резистентност на клетките на мускулите, черния дроб и мастната тъкан. Панкреасът започва да отделя повече инсулин, за да вкара в релси кръвната захар, като максималните количества са:

• Мускули – 400 грама;
• Черен дроб – само около 100 грама.

Всичко, което надхвърля тези стойности, се транспортира до мастните депа и се превръща в мазнини, повишавайки риска от инсулинова резистентност.

При инсулинова резистентност, рецепторите на клетките са все по-малко чувствителни към действието на инсулина, но на по-късен етап клетките на панкреаса се изтощават и секреторната им функция започва да намалява. Резултатът често е метаболитен синдром и диабет тип II.

Защо се стига до тук?

Причини и симптоми за инсулинова резистентност

Обикновено заболелите от инсулинова резистентност не разбират за нея, докато не установят друг свързан с нея проблем. Най-често тя се диагностицира в комбинация с други здравословни рискове, обединени под общия термин метаболитен синдром. В него попадат:

• Затлъстяване;
• Високи нива на LDL-холестерола;
• Атеросклероза;
• Артериална хипертония;
• Лептинова резистентност;
• Диабет тип II.

При жените, сигнал за развита инсулинова резистентност е трупането на мазнини в поясната област. Рисковата стойност за обиколка на талията е над 80 см., а при мъжете – над 94 см. Мастните тъкани в тази област освобождават мастни киселини, които стигат до мускулите и снижават чувствителността към инсулина.

Свръхпродукцията на стресови хормони – адреналин и кортизол, също може да се окаже предразполагащ фактор за инсулинова резистентност.

Последните два фактора, които допринасят значително за развиване на инсулинова резистентност, са консумацията на големи количества въглехидрати и повишените нива на свободни мастни киселини в кръвта.

Последното състояние си има точно медицинско наименование и то е хипергликемия. Когато пептидният хормон се покачи до голяма степен възниква друг негативен ефект – той сваля глюкозата под началното ѝ равнище и предизвиква хипогликемия. Това са моментите, в които изпитвате неконтролируем глад за сладко.

Ясните симптоми за развита инсулинова резистентност включват:

• Повишени инсулинови нива в кръвта;
• Увеличени нива на кръвната захар;
• Увеличено артериално кръвно налягане;
• Задържане на течности от организма;
• Лесна уморяемост, сънливост и депресия.

Тъй като симптомите на инсулинова резистентност се припокриват с тези на други възможни заболявания, правилният подход е изследване нивата на инсулин и глюкоза с помощта на глюкозо-толерантен тест.

Кои хора са застрашени от инсулинова резистентност

Някои се раждат с такова състояние, а при други факторите могат да бъдат стрес и наднормено тегло, както и липса на физическа активност.

При инсулинова резистентност също се увеличава теглото и се оформя един порочен кръг, при който единственият здравословен изход е да се обърне процеса в обратна посока. Това ще рече здравословен хранителен режим, прием на необходимите витамини и минерали, които евентуално не си набавяте, и физически упражнения.

За да не ви застигне инсулинова резистентност се опитайте да се храните с точния брой калории, които са ви необходими. Избягвайте рафинираните въглехидрати и храни, както и такива с висок гликемичен индекс.

Диагностика и профилактични мерки

Всички продукти с високо съдържание на фруктоза ще повлияят в посока на развиване на инсулинова резистентност – от тях черният дроб произвежда мазнини. В това число влизат безалкохолни напитки, енергийни напитки и любимите на много хора фрешове.

Положително влияние ще окаже включването на нови продукти като:

• Наситени мастни киселини за готвене и овкусяване – омега-3 киселини;
• Зехтин и растителни масла;
• Кокосово масло;
• Риба – сьомга, скумрия, рибено масло;
• Зеленолистни зеленчуци.

Кажете категорично НЕ на трансмазнините и ги изхвърлете завинаги заедно с чистата бяла захар, брашна и произведени от тях продукти.

Колкото повече въглехидрати консумирате наведнъж, толкова повече ще се покачи производството на инсулин. И тук разгръщаме двете страни на монетата, за да изясним ролята на гликемичния индекс (ГИ) на храните.

Ако изядете 50-60 грама рафинирани въглехидрати с висок ГИ, те ще се усвоят мигновено и ще предизвикат рязко покачване на глюкозата и респективно – на инсулина, увеличавайки риска от развиване на инсулинова резистентност.

Но ако приемете същото количество въглехидрати във вид на овесени ядки, т.е. храни с нисък ГИ, те ще се усвояват в продължение на часове и няма да предизвикат светкавично увеличение на кръвната захар и инсулина. Те са най-добрият избор, за да се предпазите от развиване на инсулинова резистентност.

Медицинската практика за диагностициране на инсулинова резистентност се осъществява с помощта на:

• Кръвни изследвания за холестерол;
• Високи нива на триглицериди;
• Високи нива на инсулин;
• Тест за обременяване с глюкоза – само сутрин на гладно.

Специалният подход, който трябва да предприемете при овладяване на инсулинова резистентност, се състои от последователни стъпки по отношение на храненето и тренировките.

Редовните тренировки с тежести и аеробните тренировки подобряват чувствителността на клетките. Намаляването на процента на телесни мазнини е желателен, като за жени е до 22%, а за мъже – до 18%.

Много хранителни добавки могат да допринесат за справяне с инсулинова резистентност. Ние препоръчваме най-важните:

• Хром
• Магнезий
• Алфа-липоева киселина
• Омега-3 мастни киселини
• Селен
• Коензим Q10
• Метабол контрол.