ЗА ИНФОРМАЦИЯ И БЪРЗИ ПОРЪЧКИ, МОЛЯ ОБАДЕТЕ СЕ НА 0884 64 43 46
| ОБЩО | {{cart.itemsTotal | number: 2 | currency:'лв':false}} |
| ОТСТЪПКА {{discount.name}} | - {{discount.attributes.price | number: 2 | currency:'лв':false}} |
| ДОСТАВКА {{cart.shipping.attributes.title}} | {{cart.shipping.attributes.price | number: 2 | currency:'лв':false}} |
| ПЛАЩАНЕ | {{cart.payment.attributes.title}} |
|
{{cart.message}}
|
|
| ПОРЪЧАЙ | {{cart.total | number: 2 | currency:'лв':false}} |
Добре дошъл, {{customer.name}}
Инсулинът, както и въглехидратите, са горещи теми в областта на диетиката и храненето. Все пак те са взаимосвързани и за всеки, който се интересува поне малко от здравето си, е важно да знае какви са тези взаимовръзки.
Както обикновено, могат да се открият разнопосочни мнения. Според някои „експерти“, това е зъл хормон, чиято единствена цел е да ни направи дебели, дори диабетици от тип 2. От друга страна ни се казва, че въглехидратите са ненужни, можем да живеем само на кето диета, но това далеч не е така.
Колко верни са тези твърдения? Наистина ли телата ни разполагат с коварен механизъм, койти ни наказва заради приема на въглехидрати? Нещата са по-сложни, отколкото изглежда и днес се заемаме с мисията да ги изясним.
Инсулинът е хормон, секретиран в панкреаса в отговор на храна. Основната му функция е да помага на тялото да преработва въглехидратите.
Процесът обикновено работи по следния начин:
И тук идва важното уточнение: Ако консумирате повече захар от необходимото, тялото ви я складира в мастните клетки с помощта на инсулина. В дългосрочен план това означава предпоставка за развитие на инсулинова резистентност, диабет, наднормено тегло и още куп здравословни проблеми.
Работата на инсулина е изключително важна: когато ядете храна, тя се разгражда на основни хранителни вещества (протеинът се разгражда на аминокиселини; хранителните мазнини - на мастни киселини; въглехидратите - на глюкоза), които си проправят път в кръвния поток.
След това тези хранителни вещества трябва да бъдат транспортирани от кръвта в мускулните и мастните клетки за използване или съхранение и това е етап, на който инсулинът участва. Той помага за пренасянето на хранителните вещества в клетките, като „казва“ на клетките да се отворят и да ги абсорбират.
Така че, винаги когато ядете храна, вашият панкреас освобождава инсулин в кръвта. Тъй като хранителните вещества се абсорбират бавно в клетките, нивата на инсулин спадат, докато накрая всички хранителни вещества се усвоят и нивата на инсулин след това остават стабилни на ниско, „базово“ ниво.
Този цикъл се случва всеки път, когато ядете храна: аминокиселините, мастните киселини и/или глюкозата си проправят път в кръвта и към тях се присъединява допълнителен инсулин, който ги вкарва в клетките. След като работата е свършена, нивата на инсулин спадат до „нормални“ и панкреасът чака отново да ядем храна и да повтори процеса.
Всеки път, когато ядете нещо, тялото ви неизбежно произвежда определено количество инсулин. Постоянното хапване и междинните закуски също карат тялото ви да произвежда постоянно инсулин.
Важно е тук да уточним, че когато тялото ви произвежда инсулин, то не изгаря мазнини. Това означава, че ако ядете големи количества въглехидрати, тялото ви получава сигнал да преобразува глюкозата в кръвта ви в мазнини.
С други думи, колкото по-високи са нивата на инсулин, толкова по-нетърпеливо тялото следва мисията си да складира мазнини.
В дългосрочен план това може да накара вашите клетки да реагират по-слабо на инсулина. Тогава стават резистентни и говорим за инсулинова резистентност. В този случай вашият панкреас едва успява да се справи с производството на инсулин, докато нивата на кръвната захар остават високи.
Една от жизненоважните роли на инсулина в тялото е свързана със складирането на мазнини: той инхибира разграждането на мастните клетки и стимулира създаване на телесни мазнини. Тоест, инсулинът казва на тялото да спре да изгаря своите мастни депа и вместо това да абсорбира част от мастните киселини и глюкозата в кръвта и да ги превърне в повече телесни мазнини. Това го прави изкупителна жертва и затова въглехидратите често се поставят точно до него в една плоскост, срещу която стои знак за затлъстяване или поне наднормено тегло.
„Логиката“ е следната:
Диета с високо съдържание на въглехидрати = високи нива на инсулин = изгаряне на по-малко мазнини и съхраняване на повече = ставате все по-дебели и по-дебели
И след това, като следствие:
Диета с ниско съдържание на въглехидрати = ниски нива на инсулин = изгаряте повече мазнини и съхранявате по-малко = оставате с нормално тегло
На пръв поглед тези твърдения звучат правдоподобно. Това обаче не е вярно.
Вярно е, че инсулинът кара мастните клетки да абсорбират мастни киселини и глюкоза и по този начин да се разширяват, но това не е истинската причина за покачване на теглото. Истинската причина е преяждането или консумацията на свръх голямо количество калории, което надвишава нуждата от калории на вашия организъм. Ако това не е достатъчно ясно, ще обясним как енергийният баланс се свързва с натрупването и загубата на мазнини.
Енергийният баланс се отнася до количеството енергия, което изгаряте всеки ден, спрямо количеството, което давате на тялото си чрез храната. Ако давате на тялото си малко повече енергия, отколкото изгаря всеки ден, част от излишната енергия се съхранява под формата на телесни мазнини и по този начин вие бавно наддавате на тегло. Ако давате на тялото си малко по-малко енергия, отколкото изгаря всеки ден, то ще използва мастните депа, за да получи допълнителната енергия, от която се нуждае, и по този начин вие ще отслабвате бавно.
И така, по всяко време тялото ви се нуждае от определено количество глюкоза в кръвта, за да остане живо в буквалния смисъл. Това е жизненоважно гориво, което всяка клетка в тялото използва, за да работи, а някои органи като мозъка потребяват внушително количество от него.
Сега, когато ядете храна, вие давате на тялото си относително голямо количество енергия (калории) за кратък период от време. Нивата на глюкозата се повишават далеч над необходимото за поддържане на живота и вместо да „изхвърлят“ или изгарят цялата излишна енергия, част от нея се съхранява като телесна мазнина за по-късна употреба.
От научна гледна точка, когато тялото ви абсорбира изядените хранителни вещества и складира мазнини, то е в състояние на „режим за съхранение на мазнини“. След като тялото приключи с усвояването на глюкозата и други хранителни вещества от храната (аминокиселини и мастни киселини), то навлиза в „постабсорбционно“ състояние („след усвояване“), при което трябва да се обърне към своите мастни запаси за енергия. Това състояние, което условно ще наречем “на гладно” е, когато тялото е в „режим на изгаряне на мазнини“.
Това е основният механизъм, който стои в основата на съхранението и загубата на мазнини и стои пред всичко, свързано с инсулина или други хормони в тялото.
Иначе казано, не можете да станете по-дебели, освен ако не захранвате тялото си с повече енергия, отколкото изгаряте, и не можете да станете по-слаби, освен ако не му давате по-малко енергия, отколкото изгаря. Т.е. за покачване на теглото ви трябва калориен излишък, а за намаляването му - калориен дефицит.
Няма значение и колко въглехидрати ядете или колко високи са нивата на инсулина през деня. Депата от мазнини не могат да бъдат увеличени без осигуряване на излишна енергия, нито могат да бъдат намалени без ограничаване на енергията. Това обяснява и защо изследванията показват, че докато получават по-малко енергия, отколкото изгарят, хората губят мазнини еднакво добре при диети с високо или ниско съдържание на въглехидрати.
Изводът тук е, че нивата на инсулин и количеството въглехидрати, които приемате, нямат много общо със загубата или напълняването – енергийният баланс е ключът за тези процеси.
Вашите мастни клетки съдържат ензим, наречен хормон-чувствителна липаза (HSL), който помага за разграждането на телесните мазнини до мастни киселини, които да бъдат изгорени. Инсулинът потиска активността на HSL и по този начин се смята, че допълнително насърчава наддаването на тегло.
Е, нещо, което противниците на въглехидратите и инсулина обичат да пренебрегват, е фактът, че диетичните мазнини също потискат HSL и благодарение на ензим, наречен стимулиращ ацилирането протеин, тялото ви не се нуждае от високи нива на инсулин, за да съхранява диетичните мазнини като телесни мазнини. Ето защо не можете просто да ядете колкото искате диетични мазнини и да отслабнете.
Други хормони, които също са определящи за това какво е теглото ви и колко мазнини има в тялото, са лептин и грелин, инсулин, соматотропин, кортизол и списъкът продължава…
Инсулинът не е проблемен хормон, който да анатемосваме и обвиняваме за проблеми с теглото. Неконтролируемият прием на калории и заседналият начин на живот са причините за наддаване на тегло, както и някои хормонални дисбаланс, заболявания и лекарства.
Ако сте с наднормено тегло и имате заседнал начин на живот, редовният прием на големи количества въглехидрати ще причини проблеми в дългосрочен план. Тялото ви ще има все повече и повече проблеми при справянето с инсулина, което с течение на времето може дори да се развие в диабет тип 2 и ще бъдете изложени на по-голям риск от сърдечни заболявания.
Ако обаче поддържате теглото си в норма, спортувате редовно и се храните разумно - с комбинация от сложни въглехидрати, мононенаситени и полиненаситени мазнини, достатъчно протеини според пола, възрастта и целите, никога няма да имате тези проблеми. Ще поддържате инсулиновата чувствителност на тялото и то ще използва въглехидратите по оптимален начин.
А инсулиновата чувствителност е друга интересна тема, която също можем да ви представим в блога ни. Периодичното гладуване доказано влияе благоприятно върху инсулиновата чувствителност и може да е ключова за загубата на тегло, включително чрез подпомагане изгарянето на мазнини. Ето как всичко стъпка по стъпка си дойде на мястото и стана ясна истината за въглехидратите, инсулина и загубата на тегло.
