ЗА ИНФОРМАЦИЯ И БЪРЗИ ПОРЪЧКИ, МОЛЯ ОБАДЕТЕ СЕ НА  0887 771 505

Кортизол – наш враг или приятел?

mecheta-priyatelstvo

„Стрес“ – една дума, която вече звучи банално… почти като клише. За добро или зло, стресът (в лицето на хормона кортизол) е най-добрият ни приятел: той е навсякъде. Винаги до нас. Винаги готов да ни подаде ръка особено когато всичко изглежда наред. Ако трябва да подходя по-емоционално: и аз в момента някак не съм на себе си. Пиша тези редове и може би някъде в съзнанието ми като досадна жужаща муха се носи разочарованието, че нещата в живота ми не се случват така, както ми се иска и нещо трябва да се промени. Ако трябва обаче да приложа по-научни аргументи – стресът е явление, което се появява под въздействието на определени фактори (външни или вътрешни), което води до покачване нивата на хормоните на стреса – кортизол, адреналин, норадреналин. Стресът се превръща в хроничен (постоянен), когато нивата на кортизола останат завишени, нарушавайки естествените си цикли.

Кортизол, адреналин, норадреналин

Свикнали сме да разглеждаме стреса като враг и по-скоро като нещо, което трябва да бъде изкоренено, преодоляно, потушено… защото в противен случай здравето ни ще пострада. И тези страхове са напълно обосновани. Само че има и друга гледна точка.

Изследване на учени и преподаватели от Университета в Уисконсин, проведено през 2012 година, показва, че стресът може би не е това, което всички ние си мислим. В него биват изследвани 30 000 възрастни, които са подложени на хроничен стрес. Всеки участник в изследването е попитан: „Мислите ли, че стресът е вреден за Вашето здраве?“. Оказва се, че от нагласата на участниците към стреса, зависи бъдещото им здравословно състояние. Когато човек е подложен на стрес, той увеличава с 43% шанса си от развиване на сърдечно-съдово заболяване и по-лошо – от сърдечен удар. НО!  Тази статистика обхваща само хората, които са сигурни, че стресът е техният най-голям враг.

Вярата, че кортизолът е наш приятел елиминира риска от съдечно-съдови заболявания.

И обратно – хората, които са променили нагласата си към стреса, не показват никакво бъдещо влошаване на здравословното си състояние. Нека ти обясня: Когато сме подложени на стрес (който е индивидуален за всеки един човек), в кръвта ни се повишава количеството на хормоните кортизол, адреналин и норадреналин. Адреналинът ускорява пулса, снабдява всяка клетка на организма с повече кислород и подобрява концентрацията. Той всъщност ни помага да се справим с предизвикателството, което стои пред нас. Норадреналинът има абсолютно същото въздействие. Считайте го за допълнителен „запас“ от помощни функции. Кортизолът, от своя страна, стеснява кръвоносните съдове и увеличава кръвната захар (глюкозата в кръвта). Именно затова се смята, че хронично завишеният кортизол причинява запушване на артериите и е предпоставка за сърдечно-съдови заболявания и предиабет. Повишавайки кръвната захар в кръвта, кортизолът ни дава повече енергия и мотивация да се справим със стреса. Той ни помага да се адаптираме към стресорите.

Окситоцин

Добре познатият „хормон на любовта“ или „хормон на гушкането“ – окситоцин. Това е хормонът, който ни помага да се свържем с други човешки същества и да се привържем. Той буквално ни кара да желаем социалния контакт, прави ни по-емпатични и много естествено ни подтиква да помагаме на хората, на които държим. Какво общо има обаче със стреса!? Малцина знаят, че всъщност окситоцинът е хормон на стреса и той се секретира наравно с адреналина, кортизола и норадреналина. Това означава, че нашият организъм ни дава противоотровата винаги когато имаме нужда от нея. Именно затова и „гушкането“ намалява нивата на стрес.

Гушкането сваля завишените нива на кортизол

„Стресът ни дава достъп до собствените ни сърца.“

Кели МакГонигъл – психолог

Когато сме под стрес, тялото ни просто крещи за социален контакт и ни кара да изпитваме нуждата да споделим това, което ни тревожи. За съжаление не винаги това е възможно и именно тогава стресът се превръща в най-опасния ни враг.

Техники за справяне със стреса

Много е изписано за начините за справяне със стреса и няма да те натоварвам с банална информация, въпреки че тя е важна и ако все още не си намерил правилните хора в живота си, ще ти помогне да се справяш по-добре със стреса.

Чашата е наполовина пълна

Позитивното мислене не е състояние на постоянно насилено щастие. Това е изборът как да приемаш събитията в живота си. Дали ще те съсипват или ще ти помагат да се развиваш, независимо колко е трудно и колко боли. Ти или си войн, или жертва. А ти какво избираш?

Изгори тези калории

Ето още едно клише: „Движението е здраве.“ Когато се движим, организмът използва натрупаната от кортизола кръвна захар и тя няма нужда да се складира в мастните клетки. Важно е обаче движението да е съобразено с предпочитанията ти и физическите ти възможности. Прекалено интензивните натоварвания допълнително стресират тялото и ефектът може да е дори с обратен знак.

Намери отговорите в природата

Ашваганда, магнезий, витамин В6 доказано потушават последиците от хронично завишения кортизол. По време на стрес се секретира и хормонът GABA, който е регулатор на кортизола. Заедно с някои аминокиселини като глицин и таурин, участва в релаксацията на нервната система.

Направи си детокс и пречисти своя черен дроб. Много често нагласата ни към живота се повлиява от здравословното състояние на нашите органи. Според алтернативната медицина черният дроб е центърът на гнева и агресията. Твърде много „огън“ (интоксикация) предизвиква нарушаване на мисловните процеси. Ако по време на стрес, кръвната захар не бъде изразходвана по време на отговор към стреса, тя се насочва право към черния дроб. Ако той не може да я преработи и неутрализира – тя се насочва към мастните депа. Науката показва, че като количество мастните клетки се съсредоточават най-много в коремната област. Именно затова големите коремчета са признак на вътрешно възпаление, породено от хроничен стрес.

В природата можем да намерим лекарството за високите нива на стрес.

Дишай

Удивително е, че дишането е явление, което се случва автоматично. Въпреки това, малцина знаят как да дишат за здраве. Дълбокото диафрагмено дишане активира парасимпатиковата нервна система, която успокоява организма и му помага да възвърне баланса си. Практики като йога, тай чи, медитация, съсредоточават вниманието върху дишането и подобряват цялостното състояние на организма. Опитай!

Техниките за дишане и концентрация значително намаляват нивата на кортизол.

Екипът на Хербамедика ти пожелава повече усмивки и не забравяй:

Преследвай това, което дава смисъл на живота ти, и се довери на тялото си, че ще се справи със стреса, който предстои.

 

0 Коментара

Напиши коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*