Сигурно ви е омръзнало от всички страни някой да ви казва какво да ядете, какво да не ядете, кога да го ядете и в какво количество. Разбираме ви напълно, това е много стресиращо, но има хора, за които е неизбежно и това са хората с лептинова резистентност.

Хормонът на глада лептин и лептинова резистентност

Лептинът представлява хормон, който се произвежда в мастните клетки и изпълнява посредническа роля за пренасяне на сигнала до мозъка, който трябва да спре глада и да засили метаболизма. При лептинова резистентност обаче този сигнал е нарушен вследствие на наднормено тегло, безконтролно хранене или прекаляване с диети от най-различен вид.

Когато нивата на лептин са критично ниски, гладът се превръща в ожесточен маратон, а ситостта е мисията невъзможна. Гладуването, както и малкото количество калории, понижават нивата на лептин в организма, като апетитът отново се увеличава и се стига до лептинова резистентност.

Да предположим, че всичко това се случва продължително време и се подлагате на гладуване, екстремни диети и последващо преяждане. Резултатът е нарушена регулация на енергийния прием, формиран от калориите на храните и покачване на теглото вследствие на лептинова резистентност.

Може да сте чували, че при някои жени в бодибилдинга има проблеми с менструалния цикъл и хормоните, което е напълно логично. Ниският процент телесни мазнини (под 7-8%) не позволява на жените да секретират достатъчно лептин, което води до неговите понижени нива и лептинова резистентност.

Лептинът е ваш пръв приятел и съюзник, ако целите да отслабнете и задължително трябва да се запознаете с неговите функции. Той общува с хипоталамуса в мозъка, който ви дава сигнал кога да приключите с яденето. От тук и името на лептина „хормон на ситостта“.

Нивата му се покачват докато се храните, както и след това, за да изпълни регулаторната си функция и да предаде щафетата на хипоталамуса. Ако неговите рецептори вече са увредени и не могат да прихванат сигнала дори при високи нива на лептин, то можем да говорим за лептинова резистентност.

Какво е лептинова резистентност

Може би вече се досещате, че при това състояние мозъкът не успява да отчете нормално високите лептинови нива. Подобно на инсулиновата резистентност, при лептинова резистентност определени клетки рецептори не могат да възприемат сигналите на дадени хормони, но реално няма нищо нередно в самия хормон. Проблемът се корени в невъзможността на мозъчните клетки да разчетат съобщението от мастните клетки.

Образно казано, при лептинова резистентност мастните клетки са пренатоварени, но мозъкът не чува техния вопъл и ви кара да ядете още повече, складирайки … още повече мазнини.

Оказва се, че лептинът е важен пратеник, който трябва да ви извести за това кога да приключите с храненето си. Ако мазнините в тялото обаче станат прекалено много, повишените нива на лептин карат мозъка да потисне апетита и да ускори метаболизма. Друга негова роля е да ускорява скоростта на почиващия метаболизъм или скоростта, с която изгаряте калории в покой. Ето ви още една причина да се отнасяте с респект към собствените си мазнини, които произвеждат този хормон, отговорен за теглото и апетита.

Какъв е изводът: при лептинова резистентност ставате все по-дебели и все по-гладни. Какво причинява това състояние?

Причини и предразполагащи фактори към лептинова резистентност

За това лептинова резистентност като метаболитно нарушение могат да се изброят някои генетични предразполагащи фактори, но да разгледаме ситуацията при един здрав човек.

Сезонността ни кара да напълняваме и за това също има логично обяснение. Назад във времето, през лятото е било подходящо време за натрупване на колкото се може повече мазнини, които да се използват през студената и гладна зима.

В днешно време оскъдност на храна като тогавашната няма и разполагаме с достъп до най-различни продукти, дори много по-модерни – от био производство, натурални и така нататък. Поради много причини хората стигат до лептинова резистентност, защото изпитват стрес, утешават се с храна, тъпчат се от щастие или нещастие и намират утеха в храната.

Всичко това обаче води до:

• Лептинова резистентност
• Влошен липиден профил
• Метаболитен синдром
• Инсулинова резистентност
• Затлъстяване, което е предпоставка за развитието на тези и други болести

Дори да си мислите, че идеята за здравословни рамки на теглото е преекспонирана в медиите или онлайн, това далеч не е така.

Избягвайки фруктоза, рафинирани въглехидрати, транс мазнини и други продукти на индустриалната промишленост, не само ще поддържате нормални килограми, но и ще се предпазите от много коварни болести, включително и лептинова резистентност. А и не само себе си – и бъдещите си деца.

В това отношение, за да не стигате до лептинова резистентност, помислете за следното:

• Не преяждайте често, особено късно вечер
• Не се мъчете с нисковъглехидратни диети и малко калории дълго време
• Не претренирайте системно
• Контролирайте нивата на инсулина
• Наспивайте се поне 8 часа в денонощие

Връзката лептин-грелин и лептинова резистентност

Има два основни хормона, които отговарят за регулацията на приетата храна и телесното тегло. Това са лептин и грелин. Вече доста разказахме за лептина, така че да видим какво представлява грелинът.

Той е подсилващ апетита хормон, който става по-концентриран преди хранене и намалява след хранене. Обикновено ви кара да хапнете нещо сладко и се явява краткосрочен регулатор на теглото. Ако искате да сваляте килограми, то трябва да се стремите към ниски нива на грелин (да не огладнявате). Ако пък целта е покачване на теглото ви трябва достатъчно грелин, за да имате апетит.

Ако трябва да обобщим особеностите на двата хормона и как им влияе всяко хранене, ето как изглежда ситуацията:

Жените са по-чувствителни към влиянието на лептина, отколкото мъжете. Ето защо те трябва да бъдат още по-внимателни при отслабване, за да не се получи добре познатия йо-йо ефект или лептинова резистентност.

Основната възможност за диагностициране на лептинова резистентност е чрез кръвна проба сутрин преди закуска. При наличие на някои от следните типични симптоми трябва да се замислите за изследване:

• Неистов апетит късно вечер или през нощта
• Неконтролируем глад за захар и сладко
• Натрупване на тегло в поясната област
• Трудно намаляване на мазнините и затлъстяване

Не се плашете от евентуална лептинова резистентност, тя е обратима. Може да започнете с изхвърляне на рафинираните въглехидрати и продукти с фруктоза, която не е от плодове, както и пълна забрана на транс мазнините. Преяждането и тъпченето с храна дори след засищане на глада също е изключено, те не си подхождат с концепцията за калориен баланс.