След като миналата седмица засегнахме частично темата за оксидативния стрес и процесите на стареене, днес продължаваме да разглеждаме връзката между здравето и наличието на свободни радикали в тялото.

Какво са свободните радикали?

Свободните радикали са вид реактивни метаболити, които се произвеждат от тялото в резултат на нормалните метаболитни процеси и производството на енергия. Те са биологичният отговор на токсините, които поемаме от околната среда като цигарен дим, химикали, радиация от всякакъв вид. Тялото произвежда свободни радикали също и когато извършваме натоварваща физическа активност и когато в тялото текат възпалителни процеси.

Молекулите на свободните радикали имат един или повече липсващи електрони, което ги прави причинителите на биологичното окисляване на организма. Непълният свободен радикал атакува други молекули, за да запълни липсващото си звено. Тази реакция се нарича оксидация или окисляване. Окисляването е известно още като „биологично ръждясване“, тъй като е свързано с твърде високите нива на кислород в тъканите.

Свободните радикали крадат електрони от протенините в тялото, което уврежда структурата на различните клетки в тялото, в това число и на ДНК-то ни. Те могат да причинят верижна реакция, при която всяка молекула, от която е откраднат електрон става свободен радикал и повтаря процеса отново.

Тези вредни вещества обикновено се наслагват в клетъчните мемрабни, което ги предразполага към оксидативно нараняване – процес, познат като липидна пероксидация. Когато това се случи, клетъчната мембрана става крехка и пропусклива. В следствие на това клетката започва да се разпада и умира.

Свободните радикали могат сериозно да увредят ДНК-то ни, като прекъснат процеса на дупликация или нарушат структурата му. Дейността им се свързва с над 60 заболявания между които:

• Рак;
• Паркинсон;
• Алцхаймер;
• Атеросклероза.

Ако тялото не получи необходимата му защита, свободните радикали могат буквално да завладеят организма и да попречат на дейността му. Ето защо антиоксидантите са толкова важни.

Какво са антиоксидантите?

Антиоксидантите са донори на електорни. Те могат да прекъснат верижната рекация, предизвикана от свободните радикали, като отдадат един от собствените си електрони без самите те да се превърщат във вредители. Антиоксидантите са адекватната клетъчна защита срещу реактивни кислородни видове. Когато тялото разполага с достатъчни нива антиоксиданти, то може естествено да се предпазва от стареенето, което е породено от ежедневното излагане на замърсители. Ако нямаме достатъчни нива на антиоксиданти, се получава състояние, известно като оксидативен стрес, което ускорява стареенето на тъканите и органите.

Антиоксидантите имат множество ползи за организма. На първо място, някои специфични видове могат да изелкуват засегнатите от свободните радикали молекули, като им дарят водороден атом. Това е много важно, особено за ДНК молекулите. В допълнение, антиоксидантите блокират продукцията на метални радикали, тъй като имат хелатиращ ефект. Те се свързват с токсични метали като живак и арсен, които причиняват формирането на свободни радикали и предотвратят химичните реакции, свързани с наличието им в организма. Водноразтворимите хелатиращи агенти могат също и да изведат тежките метали от тялото през урината.

Антиоксидантите също така стимулират изразяването на гените и по този начин подсилват имунната функция на организма. Те успешно се борят с различни заболявания, в това число и с рак. Някои антиоксиданти действат като антиракови химикали, които спират растежа на клектите и ги принуждават да се самоунищожат (процес, познат като апоптоза). Не на последно място, флавоноидите (антиоксидантна разновидност) действат като щит, като се прикачат към ДНК молекулите и ги предпазват от атаките на свободните радикали.

Видове антиоксиданти

Класифицирането на антиоксидантите ни дава ценна информация не само относно дейността им, но и относно начина, по който можем да си ги набавим. Без да навлизаме в излишни детайли, ето основните видове антиоксиданти по два основни признака.

Що се отнася до разтворимостта им, антиоксидантите се категоризират като мастно или водно разтворими. И двата вида са изключително важни, защото вътрешността на клетките се състои основно от вода, докато мембраната й е липидна. Тъй като свободните радикали могат да атакуват както водната сърцевина, така и мастната стена, е важно организмът да разполага и с двата вида защита.

Мастноразтворимите антиоксиданти предпазват клетъчните мембрани от липидна пероксидация. Примери за такива са витамини А и Е, каротените и липоевата киселина. Водноразтворимите антиоксиданти се срещат в течностите на тялото – кръвта и цитоплазмената матрица. Примери за такива са витамин С, полофенолите и глутатионът.

По функция антиоксидантите се делят на ензиматични и неензиматични. Ензиматичните обикновено имат по-големи молекули и тяхната цел е да се свържат със свободните радикали и да ги изхвърлят от тялото. За да извършват дейността си, ензиматичните антиоксиданти се нуждаят от важни нутриенти като цинк, мед, манган и желязо. Обикновено този вид не се среща в хранителните добавки, а се произвежда от организма.

Неензиматичните антиоксиданти имат по-малки молекули. Тяхната дейност е свързана с прекъсването на процеса по окисляване. Типични за тази група са каротеноидите, витамин С и Е, полифенолите и глутатионът. Повечето антиоксиданти, които приемаме под формата на добавки спадат към тази категория. Те са изключително ценни, защото извършват една начална „чистка“, която подпомага организма в естествената му детоксикация. След първичното пречистване тялото може да се съсредоточи върху производството на ензиматични антиоксиданти.

Антиоксиданти с особена важност

Както става ясно, тялото има нужда от разнообразие от антиоксиданти, за да се предпази от оксидативния стрес и да работи оптимално. Не бихме могли да кажем, че има такива, които са по-важни от останалите, но обръщаме внимание на три, които специалистите често препоръчват.

Глутатион

Глутатионът е един от най-мощните антиоксиданти. Това е трипептид, който се среща във всяка клетка на тялото. Различава се с това, че действа отвътре навън и има способността да максимизира дейността на всичко останали антиоксиданти. Първичната му функция е да предпазва клетките и митохондриите от оксидативни и пероксидативни щети. Играе ключова роля в детоксикацията на органзима, усвояването на енергията и предпазването от заболявания, свързани с дегенеративните процеси на организма. С времето способността на организма да произвежда глутатион намалява. За щастие неговото образуване може да се стимулра чрез консумацията на храни, богати на протеини. Друга опция е да се приема глутатион под формата на добавка.

Алфа-липоева киселина (ALA)

Тази киселина е изявен ловец на свободни радикали. В допълнение, тя има свойството да модифицира генното изразяване и да регулира възпалителните процеси в тялото, да подобрява инсулиновата чувствителност и да извежда тежките метали в организма. АLA е единственият антиоксидант, който с лекота може да бъде пренесен до мозъка, което я прави изключително ценна за хора, страдащи от Алцхаймер.

CoQ10 (Убихинон)

Когато попадне в тялото CoQ10 се преработва от организма в убихинол, за да бъде по-лесно усвояем. Това съединение се използва от всяка клетка в тялото. То не просто ни предпазва от свободните радикали, но помага на организма да произвежда повече енергия, подобрява имунната и нервните системи, забавя процеса на стареене, регулира нивата на кръвното налягане.

Често срещан проблем с CoQ10 е, че след 25-тата ни година тялото не може вече да го преработва в убихинол безпроблемно. Ето защо съединението често се среща под формата на добавка убихинол, която няма нужда от допълнителна преработка и директно може да бъде усвоена от организма.

Разбира се, най-добрият начин да поддържаме нивата на антиоксиданти в тялото си високи е като се храним с богато и разнообразно меню, което ни осигурява всички необходими нутриенти.

Грижете се за себе си и останете здрави!