ЗА ИНФОРМАЦИЯ И БЪРЗИ ПОРЪЧКИ, МОЛЯ ОБАДЕТЕ СЕ НА 0884 64 43 46

Поредица "Хормони": Адреналин - свойства и действие в организма

Той е известен хормон. Неговото производство нараства при по-усилени физически занимания или в стресови ситуации. Що е то?

Адреналин - когато възникне стресова ситуация и сърцето ви започне да бие учестено, ръцете ви започват да се потят и се озовете в ситуацията “бий се или бягай”, това е стандартна реакция предизвикана от хормона адреналин.

Наричан още епинефрин, този хормон има решаваща роля за реакцията на организма в ситуации на напрежение и стрес. Прекомерното му производство при определени условия може да бъде вредно за здравето. Поради това адреналинът е хормон, който трябва да бъде добре познат и анализиран и е първият хормон, който ви представяме в едноименната ни поредица.

Каква е функцията на адреналина

Адреналинът се произвежда в медулата на надбъбречните жлези, както и в някои неврони на централната нервна система. В рамките на няколко минути по време на стресова ситуация адреналинът бързо се освобождава в кръвта, като изпраща импулси до органите, за да създаде специфична реакция.

Епинефринът е тясно свързан по структура с норадреналина, различаващ се само с присъствието на метилова група в азотната странична верига. И в двете вещества аминовата (съдържаща азот) група е прикрепена към катехолна група - структура, уникална за катехоламините. И двете вещества са ключови стимулиращи компоненти на симпатиковата нервна система (част от автономната нервна система).

Адреналинът задейства реакцията на организма, която ни е позната като “борба или бягство”, също “бий се или бягай”. Тази реакция кара въздушните канали да се разширяват, за да осигурят на мускулите необходимия кислород, за да се преборят с опасността или да задействат отстъпление. 

Адреналинът също задейства кръвоносните съдове да се свият, за да насочат кръвта към основни мускулни групи, включително сърцето и белите дробове. Способността на тялото да усеща болка също намалява в резултат на адреналина, поради което можете да продължите да бягате или да се борите с опасността дори при нараняване.

Адреналинът предизвиква забележимо увеличаване на силата и производителността, както и повишена съсредоточеност в стресови моменти. След като стресът отшуми, ефектът на адреналина може да продължи до няколко часа, като разбира се зависи от интензивността на преживяванията.

Откриване на епинефрина

Епинефринът е открит в края на 1800-та година. Английските физиолози Джордж Оливър и сър Едуард Албърт Шарпи-Шафър са сред първите, които описват ефекта на повишаване на кръвното налягане на вещество произлизащо от медулата на надбъбречната жлеза. До 1900 г. епинефринът е изолиран и идентифициран от американския физиологичен химик Джон Джейкъб Абел и независимо от японския американски биохимик Джокичи Такамине  (Jokichi Takamine). През 1904 г. немският химик Фридрих Столц става първият, който синтезира хормона.

Как действа адреналинът - ефекти върху физиологията на човека

“Едно от най-интересните неща за адреналина”, казва ендокринологът от Балтимор Мансур Шимали, 'е, че той може да бъде и хормон, и невротрансмитер.'

Адреналинът е хормон на оцеляването. Помага ни да бъдем бързи или силни под заплаха. Когато хората срещнат опасност, имаме две възможности, които ни предоставя познатия вече механизъм за атака или отстъпление. Всеки от тези отговори изисква мускулна сила. 

Когато нашата амигдала усети опасност, тя изпраща сигнал до хипоталамуса, след това адреналинът задейства физиологичните промени, които нашето тяло трябва да извърши, за да атакува, да се защитава или да избяга. 

Дори преди да реагираме или изберем курс на действие, сърцето ни вече изпомпва свежа наситена с кислород кръв към мускулите ни, така че да бъдем готови моментално за изпълнение на решението.

Непосредственото въздействие на адреналиновия прилив се разпознава по следните признаци:

  • Зениците се разширяват;
  • Сърцето бие по-бързо;
  • Произвежда се повече пот;
  • Бронхиолите се разширяват (така че можем да получим повече кислород;
  • Кръвоносните съдове се разширяват в нашите мускули;
  • Кръвоносните съдове се ограничават в храносмилателния тракт, за да забавят храносмилането;
  • Бъбреците произвеждат повече ренин (за повишаване на кръвното налягане).
  • Производството на глюкоза се увеличава за осигуряване на повече енергия.

Въпреки че стресът може да ви накара да се чувствате твърде напрегнати, адреналинът разпорежда гладките мускули в тялото да се отпуснат. Това включва бронхиолите в белите дробове, което може да улесни дишането. Ето защо страдащите от астма обикновено произвеждат много адреналин в телата си и понякога се инжектират с още повече по време на астматична атака.

Проблеми, свързани с адреналинa

Адреналинът е важна част от способността на тялото ви да оцелява, но понякога тялото ще освободи хормона, когато е под стрес, но не е изправено пред реална опасност. Това може да създаде чувство на замаяност, световъртеж и нарушение на зрението. 

Също така адреналинът предизвиква отделяне на глюкоза, която да бъде двигател за последваща реакция. 

Когато няма опасност, от допълнителната енергия няма полза и това може да остави човека в некомфортно състояние. Може да се почувства неспокоен и раздразнителен. Прекомерно високите нива на хормона, дължащи се на стрес без реална опасност, могат да причинят увреждане на сърцето, безсъние и усещане за нервност или напрегнатост.

Медицинските състояния, които причиняват свръхпроизводство на адреналин, са редки, но могат да се случат. Ако човек има тумор на надбъбречните жлези, например, той може да произвежда твърде много адреналин. Поради това се стига и до тревожност, загуба на тегло, сърцебиене, ускорен пулс и високо кръвно налягане. 

Твърде много адреналин в тялото може да повреди кръвоносните съдове и артерии и да доведе до хипертония. Всички тези ефекти са предпоставка за компрометирана имунна система, а тя не помага да се преборим с инфекции. Обикновено хората се разболяват след преживян силен стрес или шок, например след смърт в семейството или сериозна злополука.

Твърде малко адреналин се среща рядко, но ако е налице този вариант това би ограничило способността на организма да реагира правилно в стресови ситуации.

Адреналин + кортизол

Заедно с кортизола в надбъбреците се произвежда адреналин. Кортизолът участва в редица жизненоважни функции, от регулирането на циркадния ритъм, до разграждането на въглехидратите в нашите храни. Наред с адреналина, кортизолът също има роля в стресовия отговор. Следователно по-широки проблеми със свръхпроизводството на кортизол поради продължителни периоди на стрес са по-чести. Това съответно може да е предпоставка за изтощаване на надбъбречните жлези - нивата на кортизола спадат значително след прекалено дълго производство на катаболния хормон.

Тялото обикновено освобождава адреналин само когато има нужда от него. Но въпреки жизненоважната роля на адреналина в управлението на стреса, не само е възможно да бъдете претоварени с него, но и да не сте наясно, ако е така. Хората, които страдат от затлъстяване или сънна апнея могат да почувстват ефекта на адреналина, когато спят, ако имат затруднения с дишането и поради това тялото може да премине в режим на оцеляване.

Е, сега вече знаете, че здравословни дози адреналин ще задоволят глада за екстремни преживявания, било то скачане с парашут, бънджи скок или друго занимание. Но в никакъв случаи не трябва да се излагате твърде често на високи адреналинови приливи. И по-точно не трябва да ги предизвиквате чрез стресови ситуации. Освен адреналила има и много други хормони, които участват в така наречения “stress response” и скоро ще ви представим следващият от тях.

ТЪРСИ В БЛОГА

КАТЕГОРИИ