Човешкото тяло разполага с много органи и системи, направляващи процесите в него. Ендокринната система е една от тях, а щитовидната жлеза е една от най-важните жлези в нея. Ако щитовидната жлеза е здрава и функционира правилно, то цялостното благосъстояние на тялото ще бъде видимо - нормално тегло, здрава и гъста коса, нормално кръвооросяване, здрави кости и стави.

Ала когато нивата на тироидни хормони или антителата не са в оптимални стойности, може да е налице хипотиреоидизъм или хипертиреоидизъм. В тази статия ще обърнем внимание на първото състояние, което се характеризира с намалена щитовидна функция. А защо се стига до това и какви са симптомите отговаряме подробно в следващите абзаци.

Хипотиреоидизъм = намалена функция на жлеза, но не само

Хипотиреоидизъм е състояние, при което щитовидната жлеза не произвежда достатъчно тиреоиден хормон, наречен тироксин (Т4). Това кара процесите в тялото да се забавят и може да доведе до симптоми като умора, усещане за студ, наддаване на тегло поради задържане на течности, суха кожа и косопад.

Основната роля на щитовидната жлеза е да регулира метаболизма чрез два хормона – тироксин (Т4) и трийодтиронин (Т3). Т4 е неактивна форма, която се превръща в Т3 в черния дроб, бъбреците, стомашно-чревния тракт, мозъка и мускулите. Това е активната форма на Т3, която стимулира клетките да произвеждат енергия, като и двата хормона са важни при изследванията.

Щитовидната жлеза работи съвместно с хипоталамуса и хипофизната жлеза, за да регулира производството на тиреоидни хормони. Но здравето на щитовидната жлеза също е тясно свързано със здравето на стомашно-чревния тракт, микробиома на червата, черния дроб, бъбреците, надбъбречните жлези и дори имунната ви система.

Проблеми с функцията на щитовидната жлеза възникват, когато нещо наруши деликатния баланс между някоя от тези връзки. В крайна сметка производството на хормони на щитовидната жлеза излиза от строя, превръщането на хормона на щитовидната жлеза в активната му форма се забавя и/или тъканта на щитовидната жлеза се уврежда. Това е моментът, когато щитовидната жлеза и цялостното ви здраве са компрометирани.

Има и по-сериозно състояние, при което има отчетливо повишаване на антителата. Тиреоидитът на Хашимото е именно такова автоимунно заболяване. При него тялото произвежда антитела, които атакуват щитовидната жлеза и причиняват възпаление. Това може да доведе до хипотиреоидизъм и подуване на жлезата (гуша). За да се потвърди състоянието, кръвните изследвания трябва да включват изследване на антитела на щитовидната жлеза и всички щитовидни хормони. 

Какво може да причини хипотиреоидизъм?

Хипотиреоидизмът се описва като недостатъчно активна щитовидна жлеза или неспособност да преобразува неактивния тиреоиден хормон в активната му форма. Поради сложността на това, което може да повлияе на функцията на щитовидната жлеза, има много потенциални причини за хипотиреоидизъм.

Хипоталамусът и хипофизната жлеза непрекъснато следят нивата на хормоните на щитовидната жлеза, така че всяка дисфункция в тази мрежа ще компрометира здравето на щитовидната жлеза и причините може да бъдат:

• Автоимунен тиреоидит: Имунната система на тялото може да предизвика реакция в щитовидната жлеза, която води до хипотиреоидизъм и най-често до гуша. Други автоимунни заболявания могат да бъдат свързани с това разстройство и други членове на семейството също могат да бъдат засегнати.
• Централен или хипофизен хипотиреоидизъм: тироид-стимулиращият хормон (TSH) се произвежда от хипофизната жлеза, която се намира в основата на мозъка. Всяко разрушително заболяване на хипофизната жлеза или хипоталамуса, който се намира точно над хипофизната жлеза, може да причини увреждане на клетките, които секретират TSH. Това на свой ред стимулира щитовидната жлеза да произвежда нормални количества тиреоиден хормон. Това е много рядко срещан вариант на хипотиреоидизъм.
• Вроден хипотиреоидизъм: Кърмачета например може да се родят с недостатъчно количество тироидна тъкан или ензимен дефект, който не позволява нормалното производство на хормони на щитовидната жлеза. Ако това състояние не се лекува своевременно, може да се развие физическо изоставане и/или интелектуално увреждане.
• Медикаменти: Литий, високи дози йод и амиодарон - антиаритмично средство, използвано за различни видове сърдечни аритмии - могат да причинят хипотиреоидизъм.
• Следродилен тиреоидит: Пет до десет процента от жените развиват лек до умерен хипертиреоидизъм в рамките на няколко месеца след раждането. Хипертиреоидизмът при това състояние обикновено продължава приблизително един до два месеца. Често е последвано от няколко месеца хипотиреоидизъм, но повечето жени в крайна сметка ще възстановят нормалната функция на щитовидната жлеза. 
• Подостър тиреоидит: Това състояние може да последва вирусна инфекция и се характеризира с болезнено уголемяване и възпаление на щитовидната жлеза, което води до освобождаване на големи количества тиреоиден хормон в кръвта. За щастие това състояние обикновено преминава спонтанно. Щитовидната жлеза обикновено се самовъзстановява за няколко месеца, но често не преди да настъпи временен период на хипотиреоидизъм.
• Хирургическа операция на щитовидната жлеза: Хипотиреоидизмът може да бъде свързан с операция на щитовидната жлеза, особено ако по-голямата част от щитовидната жлеза е била отстранена.
• Хроничен стрес: Хроничният стрес води до надбъбречна умора, намалено производство на стомашна киселина, чревна дисбиоза, синдром на пропускливи черва, компрометиран имунитет, дисбаланс на кръвната захар, системно възпаление, неправилна детоксикация на черния дроб и потисната функция на хипофизата. Всички те са вредни за производството на хормони на щитовидната жлеза.
• Чревна дисфункция: Ако стомашната киселина и производството на храносмилателни ензими са неоптимални или лигавицата на червата е компрометирана и „високо пропусклива“, усвояването на хранителни вещества, жизненоважни за здравето на щитовидната жлеза, е значително намалено. Освен това, здравата чревна флора преобразува 20% от Т3 на тялото, което означава, че чревната дисбиоза ще намали превръщането на тиреоидния хормон в активната му форма.

Какви са често срещаните симптоми на хипотиреоидизъм?

В най-ранния си стадий хипотиреоидизмът може да причини малко симптоми, тъй като тялото има способността частично да компенсира отслабването на щитовидната жлеза, като увеличи стимулацията към нея, подобно на натискане на газта при изкачване на хълм, за да поддържа колата скоростта си. 

Тъй като производството на хормони на щитовидната жлеза намалява и метаболизмът на тялото се забавя, може да са налице някои от следните симптоми:

• Непрестанна умора
• Сънливост
• Забравяне
• Трудности с ученето
• Суха, чуплива коса и нокти
• Суха, сърбяща кожа
• Подпухнало лице
• Запек 
• Мускулна треска
• Наддаване на тегло и задържане на течности
• Обилен и/или нередовен менструален цикъл
• Повишена чувствителност към студ

Какво да правите, ако имате такива симптоми?

Симптомите и физическите признаци, които разгледахме, могат да сигнализират за хипотиреоидизъм, но може и да са свързани с друг здравен проблем. Състоянието може да се развие бавно, така че много хора не осъзнават, че тялото им се е променило, докато не сравнят снимките си отпреди няколко години например.

Лекарят, към който трябва да се насочите, е ендокринолог по специалност. Той може да постави диагнозата хипотиреоидизъм и е специално обучен лекар, който е квалифициран да диагностицира и лекува състояния, свързани с ендокринната система, включително заболявания, свързани с щитовидната жлеза.

Тестовете, които се използват за определяне на хипотиреоидизъм, са:

• TSH (тироид-стимулиращ хормон или тиротропин): Повишеното ниво на TSH в кръвта е най-точният показател за хипотиреоидизъм. Производството на TSH се увеличава, когато щитовидната жлеза дори съвсем леко не успява да произведе тиреоиден хормон.
• Кръвен тест за тироксин (Т4): измерва нивото на Т4 в кръвта ви. Обърнете внимание, че има диапазон от нива на свободен Т4 в кръвта на нормалните хора, така че стойността на свободния тироксин, която е „в нормални граници“ за общото население, може да не е подходяща за всички.
• Антитела на щитовидната жлеза: Показва вероятността автоимунен тиреоидит да бъде причина за хипотиреоидизъм.

Постигане на хормонален баланс - възможно ли е

Предприемането на стъпки за повишаване на имунитета, оптимизиране на здравето на червата, намаляване на възпалението, балансиране на кръвната захар и поддържане на черния дроб са важни за здравето на щитовидната жлеза. Предлагаме ви няколко общи препоръки за поддържане на щитовидната жлеза и цялостното здраве, като те може да са подходящи за вас, но може и да има други, които лекар да сметне за по-подходящи.

• Упражнения. Изберете комбинация от кратки кардио упражнения и силови тренировки. Ако обаче имате изтощени надбъбречни жлези, кардио тренировките не се препоръчват.
• Управлявайте стреса. Намерете баланс между работа и личен живот, открийте дейности, които намирате за релаксиращи и радостни. Разходки сред природата, йога, рисуване, разходка по плажа или в гората са отлични опции.
• Яжте на всеки 2-4 часа. Това е лесен начин за балансиране на кръвната захар и поддържане на щитовидната жлеза, като трябва да се набляга на храни с нисък гликемичен индекс.
• Диета: трябва да включва храни с ниско съдържание на въглехидрати и високо съдържание на здравословни мазнини, протеини и зеленчуци, богати на фибри.
• Изберете Органични храни. Намаляването на излагането на пестициди и токсини ще подкрепи всички аспекти на здравето, най-вече микробиома и кожата, но и всички други тъкани, които обикновено задържат токсини.
• Без алергени; избягвайте соя, глутен, млечни продукти и захар. Всички тези храни компрометират функцията на щитовидната жлеза и червата.
• Гответе определени храни. Кейл зеле, ряпа, сладки картофи, водорасли, броколи и брюкселско зеле имат гойтроген – съединение, което инхибира усвояването на йод от щитовидната жлеза. Но лекото им готвене чрез задушаване или бланширане ще потисне този отрицателен ефект.

Освен гореизброените хормони, не забравяйте да изследвате пълна кръвна картина, чернодробни и бъбречни показатели, кортизол, витамин D, желязо и феритин. Всички те също са изключително важни по отношение на цялостното здраве и ще дадат подробна информация на лекаря ви за най-точна диагноза.