ЗА ИНФОРМАЦИЯ И БЪРЗИ ПОРЪЧКИ, МОЛЯ ОБАДЕТЕ СЕ НА 0884 64 43 46

Стоп на остаряването - храни и добавки с анти-ейдж действие (част 1)

Какво се случва в тялото ни, когато остареем? Кои са молекулярните и клетъчните механизми, които регулират стареенето и можем ли да забавим стареенето, като се насочим към тези процеси? Днешната тема е толкова интересна и необятна и най-вероятно ще продължи в няколко части, за да покрием всички важни точки. Има различни теории за това защо остаряваме - психосоциални теории, социологически теории, биологични теории, стохастични теории и още. Всяка от теориите в тези групи допринася за цялостното ни разбиране за остаряването, което е съвкупност от промени, случващи се на биологично ниво, но нито една не може бъде посочена като цялостна и универсална. Затова и учените продължават да търсят възможности за противодействие на остаряването, за забавянето му, за овладяване на механизмите, които водят до този естествен процес.

Всички сме наясно с външните характеристики, които се появяват в напреднала възраст, като бръчки по кожата и посивяла коса, но защо остаряваме и какво точно се случва в тялото ни, когато остаряваме, е много по-малко ясно. Отправяме поглед към този въпрос, за да разберем първо:

Защо и как остаряваме - отличителните белези на стареенето

Има безкрайно много дискусии сред изследователите относно механизмите, които допринасят за процеса на стареене. Все пак е общоприето, че увреждането на генетичния материал, клетките и тъканите, които се натрупват с възрастта и не могат да бъдат поправени от тялото, са причинни фактори за функционалния спад, свързан със старостта. 

Но какво причинява това увреждане на молекулярно ниво и защо може да бъде поправено в млади, но не и в стари организми, е много по-малко ясно. За да изяснят по-пълноценно процеса на стареене, учените са започнали да идентифицират и категоризират клетъчните и молекулярните белези на стареенето. До момента като цяло се счита, че девет вероятни отличителни белега допринасят за процеса на стареене и комплексно определят наблюдаваните характеристики на стареенето. Съответният процес се счита за отличителен белег на стареенето, ако неговото влошаване причинява преждевременно стареене, докато подобряването му подобрява здравето при стареене и удължава живота.

Геномна нестабилност

С изключение на червените кръвни клетки, всяка наша телесна клетка съдържа инструкции за всички необходими клетъчни процеси. Този план е нашата ДНК и се състои от над 3 милиарда така наречени нуклеотиди, отделните ДНК градивни елементи, които заедно съставят нашия индивидуален геном.

Тъй като геномът съдържа инструкции за всички функции в клетката, правилната му работа е от съществено значение за правилното функциониране на тялото. Въпреки това, нашият геном е постоянно атакуван от вътрешни и външни влияния. Вредните влияния отвън на тялото включват ултравиолетова (UV) радиация и замърсяване на въздуха. Вътре в тялото кислородните радикали, произведени по време на нашето дишане, могат също да увредят генома. Изчислено е, че ДНК във всяка отделна клетка на нашето тяло се уврежда до един милион пъти на ден.

За щастие, нашата ДНК съдържа и информацията за няколко процеса, които могат да открият и поправят такива щети. Следователно нашите клетки имат способността за самовъзстановяване на генома. Проблемът е, че тези ремонтни процеси не се случват по перфектен начин. 

Въпреки че нашите клетки могат да поправят повечето случаи на увреждане на ДНК, подгрупа от ДНК лезии не се поправят правилно и вместо това са фиксирани като мутации в нашия геном. 

Тези мутации, които могат да нарушат всички аспекти на функцията на клетката, се натрупват с течение на времето, особено с напредването на възрастта. 

Освен това,

хората, които имат нарушени възстановителни процеси на генома, често показват признаци на ускорено стареене. Увреждането на ДНК също допринася за развитието на рак.

Доказано е, че ограничаването на калориите, т.е. намаленият прием на храна и хранителни калории, забавя увреждането на ДНК, което се случва с течение на времето. В допълнение, някои банални здравни съвети като избягване на пряко излагане на слънце без слънцезащитни продукти, яденето на по-малко пържени и мазни храни и отказ от тютюнопушене също допринасят за намаляване на щетите.

Скъсяване на теломерите

Един конкретен тип нестабилност на генома е скъсяването на нашите теломери. Теломерите са краищата на хромозомите на човешкия геном. Те са сравними със запечатания край на връзките за обувки и поддържат нашите хромозоми стабилни. При всяко клетъчно делене част от теломерите се губи, така че краищата на хромозомата се скъсяват все повече и повече с течение на времето. 

Когато се достигне определена минимална дължина, клетката става неактивна и вече не се дели. След това такива клетки могат да умрат или дори да причинят възпаление, ускорявайки процеса на стареене и предизвиквайки заболявания. Специфичен ензим, наречен теломераза, предотвратява скъсяването на теломерите и дори възстановява дължината на теломерите. При мишки, които нямат този ензим, са наблюдавани симптоми на преждевременно стареене. 

В съответствие с това по-високите нива на теломераза при мишки водят до дълголетие при животните. В повечето възрастни клетки теломеразата е само малко или изобщо не е активна. Въпреки това, активирането на теломеразата за увеличаване на продължителността на живота е опасно решение, тъй като активността на теломеразата е свързана с много видове рак. Поради това много трябва да се внимава как ще се използват и дори манипулират тези окончания, предпазващи хромозомите ни.

Епигенетични промени

Нашият геном се състои от повече от 3 милиарда нуклеотида от четири типа: A, T, C и G. За да се побере в ядрото на клетката, което е само няколко микрометра, генетичният материал е добре опакован и навит. Ако нишката на ДНК се развие и разпръсне, ще имаме работа с молекула с дължина 2 метра. 

Отделните ДНК вериги са обвити около протеини, наречени хистони в клетъчното ядро. Както ДНК, така и хистоните могат да съдържат малки химически промени, които могат да се използват за включване или изключване на отделни гени. Сумата от тези химични промени се нарича епигеном.

Епигеномът като много други неща се променя с възрастта. Някои от химическите промени са неправилно поставени, добавени на грешното място или загубени. В резултат на това се променя и контролът върху генната активност, т.е. точното включване и изключване на някои гени. Диетата и начин на живота, както и хроничният стрес и някои лекарства също могат да го променят епигенома. Изследвания върху дрожди, червеи и мухи показват, че промените в епигенома пряко влияят върху продължителността на живота на тези организми. 

Коментар към част 1

Проф. Д-р Обри Де Грей - английски автор и биомедицински геронтолог, и Майкъл Рей - автор на научни статии и рецензии и асистент на д-р Де Грей, разкриват много интересни пробиви в сферата на дълголетието в своята книга “Стоп на остаряването”. Част от идеите в днешната тема са вдъхновени именно от тази книга, в която се описват потенциални методи за прекратяване на стареенето като причина за изтощение и смърт при хората. Също се откриват идеи за възстановяване на тялото до младежко състояние, като този план се нарича от авторите „стратегии за проектирано незначително стареене“ или „SENS“. Някои от откритията на екипа се отнасят до използване на различни подходи според вида нарушение, например:

  • Загуба на клетки → поправяне чрез клетъчна терапия
  • Отпадъци извън клетките → фагоцитоза чрез имунна стимулация
  • Отпадъци вътре в клетката → трансгенни митохондриални ензими и други.

Друга част от информацията, която споделяме, е адаптирана от книгата “Ефектът на теломерите” на д-р Елизабет Блекбърн и д-р Елиса Епъл, които са съответно лауреат на Нобелова награда за откритията си в областта на стареенето и водещ здравен психолог. В своята книга невероятните дами разкриват какво представлява клетъчното увреждане и остаряване и какви щети нанася на тялото - нашият единствен и свещен храм в земния живот. Но не само това - те ни дават идеи как да избегнем това увреждане и как да обърнем процеса в обратна посока. Скоро ще ви разкажем и за тях.

Ако темата ви е била интересна, очакваме ви скоро отново в блога на Herbamedica, за да научите повече за останалите отличителни белези на остаряването и каква е ролята на храненето, съня, спорта и други фактори, които са в наш контрол.

Използвани ресурси

  1. Ke Z, Firsanov D, Spencer B, Seluanov A, Gorbunova V. Short-term calorie restriction enhances DNA repair by non-homologous end joining in mice. NPJ Aging Mech Dis. 2020 Aug 14;6:9. doi: 10.1038/s41514-020-00047-2. PMID: 32864160; PMCID: PMC7427781.
  2. Sohal RS, Agarwal S, Candas M, Forster MJ, Lal H. Effect of age and caloric restriction on DNA oxidative damage in different tissues of C57BL/6 mice. Mech Ageing Dev. 1994 Oct 20;76(2-3):215-24. doi: 10.1016/0047-6374(94)91595-4. PMID: 7885066.
  3. Djojosubroto MW, Choi YS, Lee HW, Rudolph KL. Telomeres and telomerase in aging, regeneration and cancer. Mol Cells. 2003 Apr 30;15(2):164-75. Erratum in: Mol Cells. 2003 Aug 31;16(1):142. PMID: 12803478. 
  4. Pagiatakis, C., Musolino, E., Gornati, R. et al. Epigenetics of aging and disease: a brief overview. Aging Clin Exp Res 33, 737–745 (2021). https://doi.org/10.1007/s40520-019-01430-0

ТЪРСИ В БЛОГА

КАТЕГОРИИ