Тиреоидит на Хашимото

Понижени функции на щитовидната жлеза

Терминът "тиреоидит" се отнася до "възпаление на щитовидната жлеза". Болестта е причинена от атака на щитовидната жлеза, което предизвиква възпаление и увреждане на тиреоидните клетки.

Антителата, които атакуват щитовидната жлеза, причиняват повечето видове тиреоидит. Като такъв, тиреоидитът често е автоимунно заболяване, каквито са диабет тип 1 и ревматоиден артрит.

Тиреоидитът може да бъде причинен и от инфекция, като вирус или бактерия, която също може да предизвика възпаление на жлезата.

Не на последно място, лекарства като интерферон и амиодарон могже да увредят клетките на щитовидната жлеза и да причинят тиреоидит.

Тиреоидит на Хашимото, известен също като хроничен лимфоцитен тиреоидит, е най-честата причина за хипотиреоидизъм в САЩ. Това е автоимунно заболяване, при което антителата, насочени срещу щитовидната жлеза, водят до хронично възпаление.

Не е известно защо някои хора произвеждат антитела, въпреки че това състояние се наблюдава в семейства, т.е. има фамилна обремененост. С течение на времето, обаче, това води до нарушена способност на щитовидната жлеза да произвежда щитовидни хормони, което води до постепенно намаляване на функцията и в крайна сметка до потискане на жлезата.

Заболяването се среща най-често при жени на средна възраст, но може да се отключи във всяка възраст и да засегне и другия пол.

Признаци и симптоми

Няма признаци или симптоми, които да са уникални за тиреоидит на Хашимото, но има комплекс от прояви, които могат да насочат вниманието към него. Тъй като състоянието обикновено напредва много бавно в продължение на години, хората с тиреоидит на Хашимото може да нямат никакви симптоми в началото, дори когато характерните ТРО (тироидни пероксидазни антитела) могат да бъдат открити в кръвните тестове. TPO е ензим, който играе роля в производството на тироидни хормони. Въпреки това, с течение на времето тиреоидитът причинява бавно и хронично увреждане на клетките, което води до развитие на гуша (увеличена щитовидната жлеза) с отслабена функция на щитовидната жлеза (хипотиреоидизъм).

Симптомите на хипотиреоидизъм могат да включват умора, наддаване на тегло, запек, повишена чувствителност към студ, суха кожа, депресия, мускулни болки и намалена поносимост към физическо натоварване и нередовна или тежка менструация.

Диагностичният процес започва, когато пациентите имат симптоми на хипотиреоидизъм, често придружени с откриване на гуша (увеличена тиреоидна жлеза) при преглед и лабораторни тестове, съответстващи на хипотиреоидизъм, повишен серумен TSH с нисък тироиден хормон (нива на свободния тироксин). Антителата срещу ТРО, когато се измерят, обикновено са повишени.

Лечение

При потвърден хипотиреоидизъм лечението обикновено се състои от хормонално заместителна терапия, която представлява допълване на липсващите дози хормони. Целта е да се коригира хормоналният дефицит, като за целта могат да помогнат и противовъзпалителен режим на хранене, избягване на храни, които съдържат йод и прием на подсилващи имунитета добавки като Про10Биотикс, колаген на прах, Акти Селен, рибено масло и други.